Половинвековен юбилей днес отбелязва един от най-добрите български боксьори, както на аматьорския, така и на професионалния ринг - олимпийският вицешампион Тончо Тончев.
Роден на 1 декември 1972 г. в Сливен. Първите спортове към които се насочва са футбол и джудо.
След това се отдава на бокса, като негов първи треньор е Добри Загоров.

Върхът в кариерата му в аматьорския бокс е Олимпиадата в Аталанта през 1996 година. Там Точно, в категория до 60 килограма, с победи над Октавиан Тицу (Молдова), Денис Зимба (Замбия) Майкъл Стрейндж (Канада) и Терънс Котънс (САЩ), стига до битката за титлата. В нея се изправя срещу алжиреца Хосин Султани и 30 секунди преди края изглежда, че ще се окичи със златото.
"30 секунди преди края водех с 3:2 съдийски гласа и отдолу чух гласа на бате Гошо / Георги Стоименов/. Каза, че губя една точка, а аз водех една точка. В старанието си да върна тази точка пуснах един десен прав. Същевременно и Султани пусна десен прав, но моят удар не го зачетоха, а зачетоха неговия. Така стана 3:3 и с две подточки той ме победи и взе златото," връща лентата назад Тончев, който по време на кариерата си печели и сребърен (1996 г.) и бронзов медал (1991 г.) от Еевропейски първенства.

На 25-годишна възраст Тончев приема офертата на прочутия мениджър на легендата Ленъкс Люис – Франк Малоуни, и се впуска при  професионалистите. В първите си 24 срещи българинът печели с 21 нокаута. Печели три пояса - интерконтинентален шампион във версиите Световен боксов съвет (WBC) и Световна боксова асоциация (WBA).
Носител е и на пояса на Европейския боксов съюз

Понастоящем Тончев работи извън спорта в родния Сливен...