Златното момиче на българския спорт Станка Златева загатна, че възнамерява да се върне към борбата. Това тя направи в интервю за vesti.bg.Успехите на Станка са известни на всеки, а медалите й предизвикват гордост и сълзи от щастие у всеки българин.

Роденото на 1 март 1983 г. в с. Крушаре, Сливенско, момиче спечели и друго, нещо много по-важно от един златен медал - обичта на хората.

- Ти си боец и носиш гордостта, присъща на родените победители. Но си и толкова скромно момиче... Как успяваш да поддържаш подобен баланс, чак ми се струва невъзможно...
- На първо място за мен скромността краси човека. Това е първият фактор. Освен това, не бива да се самозабравяме. Ако днес имаш успех, утре ще имаш падение, нали? Безспорен факт е, че, когато има връх, има и път надолу.
Но аз се опитвам винаги да стоя долу, за да качвам непрестанно по малко. Това е по-важно за мен. Иначе какво се случва? - Днес взимаш медал, утре те надвиват. Ако ти се направиш на голяма работа и не си вършиш нещата, "шамаросват те" и слизаш на земята.

- Казваш, че един ден евентуално искаш да станеш треньор, но все още си действащ спортист. Миналата година всички имахме големи надежди през 2013-а да се върнеш на тепиха. Тази година се говори за 2014 г...
- След Олимпиадата аз имах нужда да почина, защото три олимпиади карах без никаква почивка. Беше нормално след толкова много време – 12 години да отдъхна малко. Аз вече съм на 30 години.
Трябва да починеш, да видиш къде си, за да имаш желание да продължиш. В противен случай става едно натрупване и когато на човек му дойде в повече, той не е адекватен – няма да върши работа. Затова ние сме се разбрали – имах нужда от тази почивка и е съвсем нормално да ми я дадат.

- А ти успя ли да си починеш – психически и физически?
- След Олимпиадата не исках да ходя нито на тепих, нито да тренирам, всичко ми беше дошло в повече. Но сега, когато вече мина достатъчно време, като прецени човек нещата и ги види, има желание – това е фактор, че си е починал достатъчно. А когато си си починал, вече имаш стимул да вървиш напред.

- Вече имаш ли желанието?
- Ами да кажа, почвам вече да имам. Като виждам колко е трудно, по-добре да си тренирам и да си върша моите неща, отколкото да се занимавам с... (Смее се)

- Догодина за Европейското?
- Честно – нямам още никаква представа. Аз си тренирах, поддържах някакво ниво, но то не беше, което трябва да е. Сега ще се изяснят някои неща. Всички знаят кой е моят треньор. Ще поговорим с него и ще решим.