Вторият ни европейски шампион по лека атлетика (след Георги Стойковски) Михаил Желев празнува днес 75 години. С чудесната си победа на 3000 м стипълчейз на първенството през 1969 г. Желев доказа превъзходството си в света и заслужено спечели по-късно „Златният шпайк” за най-добър бегач в Европа за 1969 г.

Роден на 15 юли 1943 година в Сливен, Михаил до отбиването на редовната си военна служба почти не спортува. Зад това „почти” се крие един облог от гимназията, когато Мишо печели бас, че ще пробяга 5 км за по-малко от... половин час. Желев слисва съучениците си, показвайки 23 минути. После идва ред на школата за запасни офицери във Велико Търново. И като че за атлетиката не остава много време...

Но не, случайността го връща отново към бягането и още през 1964 г. Мишо се класира втори при младежите на Балканския крос в Букурещ. Но по това време на пистата шестват къде-къде по-опитните Иван Пеев, Георги Тихов, Георги Шулев. Първото участие за националния отбор на България Желев регистрира на срещата София-Варшава през 1965 г., където завършва втори на 5000 м с 14:46.8.

НАЦИОНАЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ

През 1966 г. разцъфва големият потенциал на сливналията. Първата му авторитетна победа е на тройната среща Югославия-Италия-България в Целье, когато Желев пристига първи на 3000 м стипълчейз за 8:44.0 мин. На първото си европейско първенство в Будапеща Мишо попада в третия полуфинал. Българинът повежда колоната на любимите си 3000 м стипълчейз, но 400 м преди финала го изпреварват четирима, а буквално в последния метър полякът Мотил го застига. И на двамата са отсъдени по 8:52.0 мин, но Желев е записан като шести и не се класира за финала. Няколко седмици по-късно на Балканиадата в Сараево Желев отстъпва титлата на румънеца Вамош и с 8:57.8 грабва среброто.

ПЪРВИ РЕКОРД НА ЛЮБИМАТА ДИСТАНЦИЯ

Предолимпийската 1967-ма е много успешна и обнадеждаваща... Под ръководството на съюзния треньор Илия Попов Мишо утроява обема и интензивността на тренировките. Още на 12-и март на националния крос в Парка на свободата (днес Борисовата градина) Михаил Желев за първи път побеждава своя идол Иван Пеев, акто изминава трасето от 10 км за 29:21.8 мин! През лятото Желев участва на полуфинала за Купата на Европа в Дуисбург. Там, макар да остава четвърти, Желев за първи път подобрява българския рекорд на 3000 м стипълчейз – 8:37.8 мин. На балканските игри в Истанбул Желев триумфира на стипълчейза с 8:44.4 мин и на 10000 м. От същата тази година са и националните му рекорди - на 2000 м (5:18.0 мин), 5000 м - 14:01.0 мин, и на 10000 м - 29:28.4 мин.

ОЛИМПИЙСКА ГОДИНА, ОЛИМПИЙСКИ АМБИЦИИ

През 1968 г. голямата цел е Олимпиадата в Мексико. Тя е доста късничко, чак през октомври. Първо трябва да се покрие нормативът за участие. На мемориала „Знаменски” в Ленинград през юни Желев подобрява собствения си рекорд на 3000 м стипълчейз точно с една секунда – 8:36.8 мин. В Атина на Балканиадата българският триумф е пълен – златен и сребърен медал за Михаил Желев (8:45.4 мин) и Георги Тихов (8:47.2 мин). Обаче за Мексико заминава само Желев. На голямата надморска височина Михаил с лекота се класира за финала на 3000 м стипълчейз. Вече сред 12-е най-добри (на 15 октомври) Желев се държи четвърти след първия километър (3:07.2 мин) и след 2000 метра (6:05.6 мин). После постепенно силите му се изцеждат, но Мишо успява да запази шестата си позиция, контрирайки атаката на световния рекордьор Гастон Рьолантс (Белг).

НАЙ-УСПЕШНАТА ГОДИНА

След няколко авторитетни победи на турнирите в Европа, Михаил Желев е избран за титуляр за срещата Европа-Америка в Щутгарт в края на юли 1969 г. На Некарщадион Желев предпочита да не приема прдизвикателството на американеца Боб Прайс (1500 м за 4:15.5) и малко след началото на втория километър все пак излиза начело, „дръпвайки” енергично, за да финишира бодро с нов национален рекорд – 8:33.2 мин, следван на прилично разстояние от втория европеец Жан-Пол Вийен 8:39.8 мин. На Балканиадата в София в края на август Михаил е определен за най-добрия бегач на Игрите и заминава със завидно самочувствие за европейското в Атина. Макар съветските бегачи Дудин (8:22.2) и Морозов (8:23.4) да са подобрили световния рекорд в Киев на 19 август, Желев не се притеснява от възможностите им. В гръцката столица такитиката е изяснена и уточнена от треньора Илия Попов доста преди полуфинала. В първото си бягание (втория полуфинал на 3000 м стипълчейз) Желев нарочно оставя Морозов и британеца Стивънс да го победят. Защото тандемът Желев-Попов е запазил козовете си за финала. На 20 септември в 19:10 часа местно време 12-е финалисти стартират във най-важното бягане на 3000 м стипълчейз. Съветските атлети Дудин (2:48.2 на 1000 м) и Морозов (5:40.2 на 2000 м) си разменят водачеството, а Желев и Тихов предпазливо пазят позиции в колоната. Ето какво е написал в онези дни във вестник „Народен спорт” доайенът на спортната журналистика у нас Ешуа Алмалех за незабравимия финал: „Последна обиколка – Дудин и Морозов не пропускат напред българите и си разменят водачеството. На последния завой Морозов атакува още по-бурно, следван от Дудин... Желев не ги изпуска, а Георги Тихов леко поизостава. Последна права. Михаил се опитва първо да задмине Дудин. Дудин се стрелва надясно, за да попречи на атаката на българина. Желев все пак от трети коридор задминава Дудин и почва да настига Морозов. Последни 20-ина метра! Желев застига и изпреварва и Морозов... буквално в квадратите. Българинът финишира като европейски шампион с високо вдигнати ръце. На таблото светват цифрите 8:25.02 – четвърто постижение в историята. Четвърти завършва Георги Тихов с 8:27.18 – девети във вечната ранглиста!” В края на годината Михаил Желев е избран с огромно мнозинство сред журналистите за „Най-добър бегач на Европа за 1969 г.” и получава престижната стауетка „Златен шпайк” на в-к „Чехословенски спорт”.

СВЕТОВЕН СТУДЕНТСКИ ШАМПИОН

Като че инерцията от победите ще продължи още дълго. На полуфинала за Купата на Европа в Сараево през 1970 г. Михаил Желев печели победата с 8:29.4, оставяйки зад себе си италианеца Ризи (8:42.8) на повече от 13 секунди. А на Универсиадата в Торино на 5-ти септември Желев без усилия завоюва златния медал с 8:32.6, на цели 4 секунди пред британеца Холдън.

ПЪРВИ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ

Някъде от пролетта на 1971 г. започват и мъките на Михаил Желев. Появява му се алергия към цветния прашец. Дишането му се затруднява, за тежки тренировки и дума не може да става. На европейското в Хелзинки Желев получава криза и завърва едва девети на полуфинала.

ВТОРАТА ОЛИМПИАДА

Алергия, не алергия, Желев трябва да продължи подготовката за втората си Олимпиада през 1972 г. На турнира в Осло в началото на юли Желев почти достига рекорда си отпреди три години – 8:25.4 мин. Но на Блаканиадата в Измир в началото на август румънецът Чефан му препречва пътя на последния вираж, а няколко метра преди финала гъркът Контосорос го изтласква с лакът и Желев завърва трети с 8:34.6. На Олимпиадата в Мюнхен Желев е настроен за втори път да се класира сред първите шест. Във втората серия сливналията се класира трети и с лекота и свежест намира място сред финалистите. На 4 септември (буквално часове преди атентата на арабските терорости) Желев стартира във финала заедно с най-добрите в света. До края на първия километър българинът се държи на шеста-седма позиция. Именно някъде към 1200-ия метър японецът Койяма неволно застъпва отзад нашия атлет и Мишо едва не се сгромолясва на тартана. Но шпайкът му се изува и Желев продължава бягането бос. Постепенно обаче групата се отдалечава напред и Михаил завършва 12-и във втория си олимпийски финал.

ПОСЛЕДНИ СТАРТОВЕ

Зимата на 1973 г. започва мажорно. През февруари в зала „Фестивална” Михаил Желев става първият българин, пробягал 3000 м под покрив под осем минути – 7:59.8 мин. Но на европейското в Ротердам Желев отново получава задух в гърдите и не се класира на финала. През пролетта тренировките са почти преустановени. На 26-и май все пак Желев стартира на чисто новата тартанова писта на стадион „Васил Левски” и завършва едва пети в любимите си 3000 м стипълчейз.

Желев все пак решава да опита и на Спартакиадата през юбилейната 1974 г. Печели последния си златен медал на 3000 м стипълчейз за любимото АФД Сливен с 8:50.6.

РАВНОСМЕТКАТА

През кариерата си в атлетиката Желев поставя осем рекорда - на 5000 м, 10000 м и 3000 м стипълчейз и четири рекорда в зала – на 1500 м и 3000 м. Ето личните му постижения: 800 м 1:52.1; 1500 м 3:43.2; 2000 м 5:18.0; 3000 м 7:57.0; 5000 м 13:42.6; 10000 м 29:14.4 и 3000 м стипълчейз 8:25.02. В зала има 3:52.4 на 1500 м и 7:59.8 на 3000 м.

СЕМЕЙСТВОТО

Съпругата на Михаил Райна е национална състезателка на 800 м в началото на 70-те години. Брат му Никола и сестра му Румяна също са състезатели в бяганията на средни разстояния. Михаил има син Желязко и дъщеря Олга – и двамата бегачи на 1500 м. Желязко достигна до 3:44.10 на 1500 м, а Олга има лични резултати 4:12.02 на 1500 и 2:04.17 на 800 м. Въобще Михаил увлича за бягането с примера си в атлетиката всички от близкото си обкръжение.

Михаил Желев дълги години работи в системата на МНО. В един период Желев бе председател на АФД Сливен и с авторитета и старанието си допринесе много за успехите на сливенската лека атлетика.

Юбилеят на Михаил Желев е повод да му пожелаем още дълги години крепко здраве и да бъде все така близо до любимия спорт!

/Александър Вангелов