Бившият мениджър на “воеводите” Драголюб Симонович даде за първи път у нас официално мнение за футбола, откакто напусна Сливен. Той говори за треньорския си лиценз, за първенството и представянето на  Сливен, както и за качествата на определени футболисти, с които е работил.

- Отдалечих се малко от футбола. Реших през 2011 и евентуално първата половина на 2012-а да бъдат годините, в които ще изкарам лиценза, а и от друга страна, ще имам възможност да обърна малко повече внимание на някои неща, за които досега не ми оставаше време.

През последните две години непрекъснато се говореше около липсата на моя треньорски лиценз и затова сега взех решение да остана встрани, докато не си изкарам необходимата тапия.
Гледам българските мачове и имам представа за състоянието на отборите. Реално няма никаква промяна от това, което беше през есента. Единствената разлика е, че в момента ЦСКА е в известен подем и еуфория, но това се случи и в Левски през август, септември и октомври миналата година. Но като погледнем таблицата с класирането, Левски е на 8, а ЦСКА на 14 точки зад Литекс.
Не отричам, че Литекс е отборът, в който съм изкарал най-хубавите си години във футбола. Хората там ми дадоха много рано шанса да бъда треньор.
Да си призная, приятно съм изненадан от младия отбор на Сливен. Познавам добре обстановката там. Това, че след четвъртия пролетен кръг отборът още е в борбата за оставане в “А” група, означава, че има шанс.

Дуци отговори и на въпросителните, които останаха при напускането му на Сливен и похвали отделни футболисти, които откри за голямата игра.

- Когато се разделяш с един клуб по свое желание, не трябва да си тръгваш с лоши чувства и да говориш в негативен план за хората там. В моята работа в Сливен имаше два основни периода. Първият беше изключително добър и щастлив, а при втория се работеше и живееше ден за ден. Йордан Лечков е направил много за спорта и за футбола в Сливен и в това няма никакво съмнение. Бъдещето на сериозния футбол в града е свързано с Данчо. Пожелавам му да спечели и трети кметски мандат. Това е основно условие, за да може Сливен да играе на по-високо ниво.

- Истината за първата раздяла е много проста. В момента, в който в медиите отборът на Данчо стана момчетата на Дуци, неговото силно его проработи и той си помисли, че е съвсем нормално Сливен да е и първи или втори в България. Наистина през този първи период в клуба нямаше никакви проблеми. Аз се занимавах със спортно-техническите въпроси, а в същото време Данчо наистина можеше да осигури необходимите финанси. По това време най-големите премии в България бяха раздавани в Сливен и всичко в организационен и финансов план бе перфектно.
В момента много се шуми около Милен Василев, който аз привлякох  в отбора  от "Козлодуй".
Той пристигна миналото лято и изкара 15-дневни проби в отбора. Още тогава се виждаше, че в това момче има потенциал, но в същото време се забелязваха и много грапавини в играта му. Аз се радвам, че сега към него има голям интерес от водещите отбори в България. Милен Василев има потенциал да играе сериозен футбол, но съвсем не е сигурно, че това ще се случи. Зависи от неговата амбиция и постоянство, от една страна, и това как се работи с него от друга.
Друг изграден от мен  футболист - Костадин Стоянов, вече се утвърди в националния отбор - нещо, което още преди години прогнозирах. Винаги съм казвал, че Костадин Стоянов е футболистът с най-голям потенциал в "моя" отбор на Сливен. В момента, в който най-много се говореше около Иван Стоянов и Коста Янев, аз знаех, че Костадин е футболистът, който може да търпи най-голямо развитие и има възможност да постигне най-големи успехи във футбола. Убеждавал съм много хора в неговите качества. В началото той бе резерва в ЦСКА, може би защото влезе на "Армията" през малката врата за разлика от Иван Стоянов и Коста Янев. След като се наложи в състава, издържа доста време да играе на неправилния за него пост на краен защитник. Не бяха малко тези, които не вярваха в него, подценяваха го, не го взимаха на сериозно. Но аз винаги съм знаел, че той рано или късно ще успее и ще заиграе така както може. В момента той е най-добрият централен защитник в България и в това не може да има дори капка съмнение. Той е научен футболист и най-важното е, че много по-бърз от останалите. И до днес поддържам връзка с него, чуваме се редовно по телефона. Имам обаче много забележки към играта му, защото той още не дава 100 процента от това, което може. Сигурен съм, че съвсем скоро Косьо ще премине на още по-високо стъпало от ЦСКА. Той знае какво още трябва да подобри в играта си.