Автогенен тренинг е западна техника за релаксация, създадена и развита от д-р Йоханес Шулц, която води началото си от 20-те години на миналия век. Автогенен означава идващ отвътре, а тренинг – обучение, трениране, упражнение.

Автогенен тренинг е прецизно подбрана поредица от упражнения, които трябва да се повтарят редовно, а целта им е да доведат до промени в мускулите, за да се стигне до трансформация в психическата и вегетативната сфера. Упражненията за натежаване на крайниците предизвикват отпускане на мускулите, тези за затопляне водят до разширяване на кръвоносните съдове, упражненията за сърце, дишане, слънчев сплит, хладно чело помагат за възприемане на ново, алтернативно поведение по-подходящо за нашия индивидуален характер, и за по-добро понасяне на напрежението. Тази техника е била често използвана при подготовка за раждане, при подготовка на спортисти или като цяло в ситуации, в които е важно да се запази или да се възстанови равновесието на една самостоятелна нервна система. Последните проучвания обаче потвърждават, че физиологичните промени, предизвикани от медитацията, са по-големи от промените, следствие от автогенния тренинг. Например при еднакъв брой редовни упражнения снижаването на кръвното налягане в резултат на медитацията е същото като при приемането на лекарства, два пъти по-голямо от това, предизвикано от постепенната релаксация, и около шест пъти по-голямо от понижаването в резултат на промяна в хранителния режим и на физически упражнения.

Особености на автогенния тренинг
Основната формула в автогенния тренинг е „Аз съм спокоен”. В началото тя може да бъде заместена от „почивам си” или „обгръща ме спокойствие”. Трябва да си представяте картина, която успокоява, например излежаване на поляна или на топъл пясък на брега на морето. След всяко упражнение ръцете и краката енергично се раздвижват, тялото се протяга, поема се рязко въздух и едва тогава се отварят очите.

Дълбочината на постигнатото хипноидно състояние има три степени: усещане за натежаване, "заспиване на тялото"; "безтегловност", "тялото спи - съзнанието е будно"; тялото не е нито тежко, нито леко, то е изчезнало.Упражненията трябва да се правят за кратко време (30-60 секунди) или се препоръчват допълнителни представи, подпомагащи релаксацията (спокойни картини, музика). Трудно се релаксират дългите гръбни и гръдни мускули. Внезапно отпускане може да настъпи след специално отпускане на коремната мускулатура, тила, перинеума, които често се пропускат от трениращите.

Правилното дишане по време на автогенния тренинг е свързано с няколко нереални, чисто субективни преживявания. Първото "нереално" преживяване е, че активността при дишането не изхожда от трениращия. Той като че ли е обдишван.

Второто нереално усещане е свързано с процеса на издишване, при което въздухът като че ли преминава през диафрагмата и прониква във вътрешността на тялото. Друга особеност на дишането при автогенния тренинг е, че релаксацията изисква осъзнаване на издишването и неглижиране на вдишването.