За пръв път, Денят на народните Будители 1 ноември е отпразнуван в Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 г., Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".

В Сливен днес по повид празника ще се състоят панихида и поднасяне на цветя на гробовете на сливенските будители – Добри Чинтулов, Мишо Тодоров, проф. Димитър Табаков, Илия Цеков, Илия Арнаудов, Иван Апостолов ще има от 10.00 часа на Новоселското гробище. От 11.00 часа на площад „Хаджи Димитър” е общоградското поклонение пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци. Приветствия към учениците, учителите и просветните дейци ще направят Бисерка Василева, началник на РИ на МОН и носители на наградата на община Сливен „Аргира Жечкова”.
Проявите се организират от община Сливен, в партньорство със Светата Сливенска митрополия, Инспектората по образование, Сдружение „Мати Болгария” и културните организации в Сливен